Ако попитате произволно избран човек коя е най-ярката звезда в небето, най-вероятно той ще ви отговори Полярната звезда.
Всъщност – не, не е най-ярката. Дори не е сред най-ярките.
Защо е толкова известна?
Причината всъщност е съвсем известна – оста на въртене на Земята е насочена към тази звезда. Това означава, че Полярната звезда не изгрява, не залязва и се намира винаги на едно и също място на небето (на север, разбира се, на 1 градус от северния полюс), докато останалите звезди визуално обикалят около нея.
И все пак – коя е Полярната звезда?
Нейното име е Поларис (Polaris). Намира се на около 400 светлинни години от нас, и е 4 000 пъти по-ярка от нашето Слънце.
Всъщност, това е тройна звездна система – съставена от свръх гигант Polaris A, Polaris Ab и Polaris B. Polaris A е пулсираща променлива звезда – нейната яркост се мени в рамките на почти 4 дни, при това с удивителна точност. Това е резултат от нейното непрекъснато свиване и разширяване.
Polaris е на едва 70 млн. години
Нашето Слънце например е на 4.6 млрд. години. За сметка на това, Polaris е в края на жизнения си цикъл. Водородът ѝ се е изчерпал и се е преобразувал в хелий, звездата е нестабилна, а оттам идват и нейните пулсации.
Цефеидите, или фаровете на Вселената
От наблюденията на Едуин Хъбъл насам в началото на 19ти век, всички разстояния във Вселената и цялото ни познание за нейния мащаб се базират на Цефеидите.
Polaris не е единствената пулсираща звезда – те са цял клас, наречени Цефеиди. Те, разбира се са твърде различни една от друга по техните свойства. Макар и да не знаем почти нищо за тях, знаем, че имат една обща зависимост – периодите пулсациите им зависят правопропорционално от тяхната светимост.
Към момента са известни около 40 Цефеиди, видими с невъоръжено око в небето. Тази тяхна зависимост ни помага да определяме разстояния из Вселената – като знаем разстоянието до близките Цефеиди, и измервайки тяхната пулсация, можем да определим и тяхната светимост. А така изчисляваме и разстоянието до нас.
Но как да я открием на небето?
Polaris е последната звезда от опашката на съзвездието Малка мечка. Най-лесно се открива, като проследим първо съзвездието Голяма мечка – двете крайни звезди, и продължим мислено линията, която се образуват около 5 пъти. Там се намира Полярната звезда и от нея започва съзвездието Малка мечка.
Полярната звезда и Битълс?
През 2008ма година НАСА посвещава песента на Битълс „Across the Universe“ на Полярната звезда. Поводите са много, 50 години НАСО, 50 години от първия американски сателит Explorer 1, 45 години от Deep Space Network, и разбира се – 40 години от написването на самата песен. Поздравявам ви с нея!
Винаги ли полярната звезда ще е полярна?
Не. Земната ос се намира в непрекъснато движение. Тя описва кръг за почти 26 000 години. В момента оста се движи все още към Полярната звезда, което означава, че тя става все по-полярна и все по-точно сочи Север. Но, в края на 21ви век (съвсем скоро..), оста и звездата ще се отдалечават.
Това не е новост – в миналото, ролята на Полярна звезда е изпълнявала Вега.
