Начало Вселена Пътят към черните дупки. Част 3 – Звездите

Пътят към черните дупки. Част 3 – Звездите

151
0

Сподели

След като видяхме що е то планета, продължаваме пътя си към черните дупки със следващия космически обект – звездите.

*по Айзък Азимов

Какво би станало обаче, ако на едно място има струпано много повече вещество, отколкото в една планета и налягането в центъра е много по-интензивно? Какво ще се случи с атомите при тяхното свиване?

Поглеждайки към Слънцето, виждаме, че то излъчва енергия, и това е така вече 4,5 милиарда години. Енергията, която загрява ядрото на Земята е кинетичната енергия от свиването ѝ под действието на гравитацията. При Слънцето обаче енергията, която се генерира от него е много, много повече. Т.е., то черпи енергия от друг източник.
В центъра на Земята атомите са уплътнени и електричните сили са достатъчно големи, за да държат цялото вещество от по-външните слоеве на планетата. Това е така и на Марс, Сатурн, че и на Юпитер. Тези сили обаче не са безкрайни. Масата на Слънцето е значително по-голяма от тази на Юпитер, а налягането в центъра му е 10 000 пъти повече от това в центъра на Юпитер.

Идва момент, в който гравитационните сили преодоляват електромагнитните. Тогава атомите колапсират в себе си.

Електронните обвивки се смачкват и изчезват. Електроните се движат свободно, в електронен флуид, който заема много по-малък обем. Събрани така заедно, електромагнитното отблъскване между тях се увеличава неимоверно, и може да издържи много по-голямо гравитационно влияние. Атомните ядра пък се движат свободно в електронния флуид, дори могат да се ударят едно в друго.

Това се нарича изродена материя. Или ядрен газ. Затова казваме, че Слънцето се състои от газ. А при газовете съществува зависимост  гравитацията, която се стреми да ги уплътни се компенсира от температурата, която се стреми да го разшири. Следователно, в ядрото на Слънцето трябва да е много горещо, за да се компенсира огромното налягане – температурата му е 15 млн. градуса.
Причинителят на тази температура е ядрената енергия.

При химическите реакции, атомите поглъщат или отделят електрони. При ядрените реакции, ядрата поглъщат или отделят адрони.
90% от атомите на Слънцето са атоми на водорода. Логично, ядрените реакции, които са необходими за енергията ,която излъчва Слънцето са такива с участието на ядрата на водород. При огромните налягания и температури, протоните на водородните атоми са много близко един до друг. И вече не са защитени от електронни обвивки. При ударите си, водородните ядра понякога остават заедно и се сливат в по-големи ядра, образувайки следващият по сложност елемент – хелий.

Това е основната разлика между планета и звезда

При планетите електромагнитните сили на електронните обвивки удържат гравитацията. При звездите гравитацията се уравновесява от топлинното разширяване, което пък се образува от ядрените реакции. Очевидно, има някаква критична точка на масата на едно тяло, над което то може да стане звезда. И тя се намира някъде между масата на Слънцето и масата на Юпитер.
До тук все още електромагнитните сили удържат гравитацията и сме далеч от черните дупки.

 

Пътят към черните дупки продължава – в следващата част – червени гиганти, бели джуджета и техните тъмни спътници.

 

Сподели

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме