Космическият апарат на НАСА, наречен ИнСайт изпитва трудности в последните
месеци с работата на един от инструментите от неговото оборудване – сонда за
измерване на вътрешната топлина на Марс, наречена Къртицата. За да работи според
очакванията, сондата трябва да изкопае отвор на 5 метра под повърхността на
планетата. Трудността пред работата на сондата дойде от невъзможността да се
изкопае нужния отвор, което първоначално беше отдадено на твърда скала, под
повърхността на апарата.
Пробив
В последната седмица, сондата е успяла да изкопае 2 сантиметра. Макар и скромно, това движение е значително на фона на постигнатото досега. Успехът е постигнат с помощта на роботизираната ръка на ИнСайт. Пробивът е благодарение на нова стратегия, която е изработена след обширни тестове, проведени на Земята, с които е установено, че почвата, а не скала пречи на пробиването. Къртицата се нуждае от достатъчно триене в почвата, за да се движи. Без наличието на такова триене, след всеки удар на ударопробивното устройство, къртицата просто ще отскача нагоре. При натискане с роботизираната ръка на ИнСайт на почвата около сондата се осигурява нужното триене, премахва се подскачането и сондата може да продължи да копае.
От 8-ми октомври до сега, къртицата е направила 220 удара в три отделни опита, като изображенията показват, че тя започва да потъва, но ще отнеме доста време и копаене, за да се види докъде може да се пробие с тази техника.
Наличието на някакъв, макар и малък напредък показва, че няма скала, която блокира копаенето. Сега задачата пред екипа на мисията е да намерят решение какво би се случило, когато къртицата стигне достатъчно надълбоко, извън обхвата на роботизираната ръка. За сега, единственото решение е роботизираната ръка просто да засипе къртицата с изкопаната почва, която да осигури достатъчен натиск отгоре и триене.
Къртицата накратко
Къртицата представлява блок, който използва мотор и валяк, който благодарение на мотора навива пружина, свързана към част, която функционира като чук. Пружината се освобождава и чукът прави удар върху повърхността на планетата, с което я пробива и придвижва Къртицата надолу.
Къртицата съдържа нагревател и датчици, с помощта на които определя топлопроводимостта по време на спускането, както и сензори за топлина през 10 сантиметра, които трябва да съставят температурен профил на подземната повърхност.
При спускането, на всеки 50 сантиметра, Къртицата се нагрява до 10 градуса по Целзий, след което се измерва как тази топлина се разпространява под повърхността. След измерването, Къртицата се оставя да изстине в рамките на два дни, а сензорите отчитат колко бързо се отразяват промените.
