30 тона полезен товар, 10 членен екипаж, 30 дни самостоятелен полет в космоса. Съветската совалка Буран е предвидена да даде отговор на американската програма Space shuttle. И още – Буран е проектиран да каца сам, на автопилот, дори го прави успешно, когато при силен страничен вятър успява да кацне 3 метра в страни, и 10 метра след целта изцяло на автоматичен режим, което е наистина завидно постижение.
Първият (и единствен) полет на Буран е осъществен на 15.11.1988 година. Совалката е изведена в орбита от Енергия – една от най-мощните ракети-носители правени някога.
Приликата с американските совалки отвън е пределно видима. Отвътре обаче, нещата изглеждат различно. Буран няма двигатели, което освобождава място за още полезен товар. Той се извежда от външни ракети-носители, които освен това са с течно гориво и могат да бъдат изключвани. Това е направено с цел да се избягват аварии като в Challenger.
Буран е мащабен проект, продължил 18 години. В него са ангажирани над 150 000 работника, 1 200 предприятия. Разработват се 39 нови материала и 230 напълно нови технологии. И 5 совалки (или почти 5). Можем да го посочим като връх в руската космическа програма.
За съжаление, това е и може би най-тъжния руски космически проект. Буран извършва един-единствен полет. Обикаля Земята два пъти за 3 часа и половина. При връщането си изпълнява автоматично кацане със завидна точност. На кораба няма поставена живото-поддържаща система, няма софтуер и компютрите не функционират.
Проектът не е завършен. Буран не полита никога повече, ракетата-носител Енергия също. Като някаква ирония, совалката все пак катастрофира – през 2002 година е разрушена, след като покривът на хангара в Байконур се срутва, поврежда совалката и убива 8 души.
От Буран са произведени общо 5 совалки, с различна степен на завършеност. От другите само една прави тестови полети, но никога не излитат в космоса.
В програмата Буран са произведени:
- OK-GLI (Buran Analog BST-02, aerotester) – Buran aerodynamic analogue – тестов прототип на Буран, с 4 двигателя, които му позволяват да извършва полети. Извършва 35 полета между 84 г и 89 г., а в момента е експонат в Технически музей в Шпайер, Германия.
- Буран – известната, основна совалка, разрушена 2002 година.
- Птичка (недовършена) – втората совалка от класа на Буран, която за съжаление не бива довършена и така и не осъществява полет.
- Байкал (недовършена) – втора, подобрена версия на совалките от клас Буран, като подобренията са основно в кокпита. Помещава се в парк край Москва до 2011 г. След това е натоварена на баржа и отплава нанякъде по река Москва. В средата на 2017 г, части от нея се продаваха онлайн, което означава, че съдбата ѝ е тъжна.
- 2.02 – Четвъртата совалка, която е сглобена в съвсем начален стадий – 10-20%. Съдбата ѝ е неизвестна.
- 2.03 – петата и последна совалка. Съдбата ѝ е сходна с тази на четвъртата.
