В далечната 1968 г., Робърт Нойс, Анди Гроув и Гордън Мур основават Интел

Това става в Калифорния, САЩ, а идеята им е да произвеждат микропроцесори. Техният първи процесор, Intel 4004 е пуснат в производство в 1971 г. и е употребяван в калкулатори. Финансирането е осигурено от Артър Рок.
Първоначално, основателите са искали името да бъде Мур-Нойс.
Но идеята им се сторила неразумна, най-вече заради името Нойс, което твърде прилича на Нойз (шум).
Така идва името Integrated Electronics. Или InTel, за по-кратко.
Така идва името Integrated Electronics. Или InTel, за по-кратко.
В началото Интел произвежда чипове за калкулатори.
Тъй като нямали достатъчно капацитет, а са имали задание да произведат бройки от различни интегрални схеми, те измислят алтернативен вариант – вместо да произвеждат различни специализирани интегрални схеми,
да разработят програмируем чип, с общо предназначение,

който след това да бъде програмиран за изпълнение на нужните операции. Това е началото на микропроцесорите, и зараждането на чипа 4004.
Изчислителната мощ на процесорите тогава все още е твърде слаба.
Малко по-късно, Гордън Мур забелязва една тенденция – всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, съответно и изчислителна мощност, и всеки нов чип влизал в производство в рамките на 18 до 24 месеца след предишния.
Това се формулира като Закон на Мур, който е в сила и до ден днешен.
В последствие IBM и Compaq залагат на процесорите на Интел, а това бетонира Интел като основен доставчик за компоненти за компютърната индустрия.

Разработки на Интел са и AGP слота, USB, PCI шините, архитектурата на многопроцесорните сървъри, интегрирането на видеото в съвременните процесори и много други..