На днешния ден, 21.09.2003 г. Космическият кораб Галилео приключва своята мисия около Юпитер.
Слез 14 години в космоса, 8 от които в обикаляне около Юпитер, космическият кораб Галилео е изпратен в атмосферата на газовия гигант (Cassini likes this..)
НАСА взима решението да завърши мисията по този начин, за да избегне всякаква потенциална възможност корабът да се разбие в някоя от луните на Юпитер и да занесе земни бактерии там.

Галилео е безпилотен космически кораб, който има за цел да изучава Юпитер и неговите луни. Състои се от орбитиращо тяло и сонда. Изстрелян е на 18-ти октомври 1989 година, на борда на совалката Атлантис. Галилео достига Юпитер на 7-ми декември 1995-та година след няколко гравитационни маневри през Венера и Земята.
По пътя си към Юпитер, Галилео прелита покрай астероида Гаспра 951 и открива първата луна на астероид – луната Дактил, около астероида Ида.
Галилео наблюдава и как кометата Shoemaker – Levy 9 се сблъсква с Юпитер.
Вулканите на Йо, а те са над 400. Техните изригвания се издигат до 500 км височина, а някои от планите на луната са по-високи от Хималаите. Повърността на Йо е покрита със сяра и серен диоксид и плазмените взаимодействия на луната с планетата.
Вода на Европа
Данните от Галилео дават и основание да се счита, че ледената луна Европа има течен океан от вода под ледената си обвивка. Европа има и магнитно поле, което се създава от взаимодействието с магнитното поле на Юпитер. Вероятно, Европа има и ядро от метал.
Магнитно поле на Ганимед (собствено, независимо от това на Юпитер). Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система. Диаметърът му е по-голям от този на Меркурий, въпреки, че масата му е по-малка. Счита се, че под повърхността му също има течен океан от вода.
Бъдещата база на хората – Калисто
Калисто също е голяма луна – по размер е голям колкото Меркурий. Счита се, че Калисто е най-подходящата луна в слънчевата система за да бъде обитавана от хора. Калисто най-вероятно също има океан под повърхността си.
Галилео откри също и атмосфера на луните Европа, Ганимед и Калисто.
Галилео открива и че, Юпитер притежава пръстени, състоящи се от прах и дребни частици, останали от сблъсъци на вътрешните луни с други космически тела.
На 21ви септември, 2003 година, мисията на Галилей е прекратена. Космическият кораб е изпратен към Юпитер със скорост 48 километра в секунда, разбивайки се в планетата.
Намиране на живот от космоса
Прелитайки покрай Земята, Галилео има за задача да проучи доколко можем да разберем дали на дадена планета има живот, като я наблюдаваме от космоса. След данните, които Галилей изпраща от обиколките си около Земята, Карл Сейгън дава критериите, по които можем да търсим живот от космоса – силно абсорбиране на светлината в червения спектър, което се причинява от активността на растенията, абсорбиране в инфрачервения спектър, което се причинява от метана в атмосферата и радиосигнали, които са нехарактерни за който и да било известен естествен източник. Счита се, че това са първите критерии в новосъздадената наука Астробиология.
Какво още откри Галилео:
Състава на атмосферата на Юпитер и неговите облаци, като успява да картографира и неговата магнитосфера.
Вулканите на Йо, а те са над 400. Техните изригвания се издигат до 500 км височина, а някои от планините на луната са по-високи от Хималаите. Повърхността на Йо е покрита със сяра и серен диоксид и плазмените взаимодействия на луната с планетата.
Вода на Европа – данните от Галилео дават и основание да се счита, че ледената луна Европа има течен океан от вода под ледената си обвивка. Европа има и магнитно поле, което се създава от взаимодействието с магнитното поле на Юпитер. Вероятно, Европа има и ядро от метал.
Магнитно поле на Ганимед (собствено, независимо от това на Юпитер). Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система. Диаметърът му е по-голям от този на Меркурий, въпреки, че масата му е по-малка. Счита се, че под повърхността му също има течен океан от вода.
Бъдещата база на хората – Калисто. Калисто също е голяма луна – по размер е голям колкото Меркурий. Счита се, че Калисто е най-подходящата луна в слънчевата система за да бъде обитавана от хора. Калисто най-вероятно също има океан под повърхността си.
Галилео откри също и атмосфера на луните Европа, Ганимед и Калисто.
Галилео открива и че, Юпитер притежава пръстени, състоящи се от прах и дребни частици, останали от сблъсъци на вътрешните луни с други космически тела.
На 21-ви септември, 2003 година, мисията на Галилей е прекратена. Космическият кораб е изпратен към Юпитер със скорост 48 километра в секунда, разбивайки се в планетата.
Намиране на живот от космоса
Прелитайки покрай Земята, Галилео има за задача да проучи доколко можем да разберем дали на дадена планета има живот, като я наблюдаваме от космоса. След данните, които Галилей изпраща от обиколките си около Земята, Карл Сейгън дава критериите, по които можем да търсим живот от космоса – силно абсорбиране на светлината в червения спектър, което се причинява от активността на растенията, абсорбиране в инфрачервения спектър, което се причинява от метана в атмосферата и радиосигнали, които са нехарактерни за който и да било известен естествен източник. Счита се, че това са първите критерии в новосъздадената наука Астробиология.