Начало Слънчева с-ма Защо не се разпадат ракетите при излитане, или невероятната Sound Suppression System

Защо не се разпадат ракетите при излитане, или невероятната Sound Suppression System

688
0

Сподели

Обикновено си мислим, че огромният облак дим, който виждаме под излитащите ракети е от изгорелите газове от тях. Всъщност, облакът е пара. Милиони литри мъгла, която се впръсква от огромни дюзи в площадката за излитане. Причината? Така се предпазват двигателите от иначе неизбежното им саморазрушаване. Това е част от уникална система на НАСА за потискане на звука (NASA’s Sound Suppression System).

NASA's Incredible Sound Suppression System Prevents Rockets from ExplodingДостигането на нискоземна орбита изисква невероятно мощни двигатели, които трябва да бъдат и изключително стабилни, за да издържат на топлината и енергията, която отделят. Не топлината обаче е основната опасност. В действителност, големият проблем е шумът от двигателите, който е толкова силен, че може да ги разруши. Двигателите създават огромна тяга за задвижване на ракетата, а също така генерират и огромна звукова енергия. Вибрациите, създадени от двигателите са достатъчно силни, за да разрушат целостта и на двигателите и на ракетите.

За да предотврати разрушаване и истинска трагедия при излитане, НАСА превръща площадката в бушуваща река.

Тя е обградена от масивни окопи, които отвеждат енергията от двигателите.

В стартовата площадка са прокарани огромни тръби, през които тече неимоверно количество вода. По време на изстрелването, дебитът на водата достига до 3.5 милиона литра вода в минута. За да си осигури нужното количество, непосредствено до площадката е изграден резервоар с обем 1.13 милиона литра, на височина от 90 метра. Тръбите, по които водата достига от него до зоната за изстрелване са с диаметър 2 метра.

Резултат с изображение за Sound Suppression System

Технологията Sound Suppression System е взаимствана от стелт технологиите на подводниците.

Изобретяването на сонара решава проблема на флотовете с откриването на подводници, които се намират под повърхността на водата. Сонарът изпраща сигнал, който се отразява от обекта и се връща обратно. Уредът измерва времето, за което сигналът се връща и така може да определи лесно разстоянието до обекта. Ако сигнал не се върне, логично, обектът не може да бъде открит. По време на двете световни води широко използвани са дизеловите подводници. Дизеловият двигател създава много вибрации и е лесно откриваем за хидроакустичните системи. Най-ефективният начин за улавяне на звуковата енергия е чрез създаване на мехурчета. Много мехурчета. Мехурчетата имат способността да абсорбират забележително много звука. Когато звуковите вълни се разпространяват през водата и срещнат въздушен балон, той се свива. Свиването преобразува звуковата енергия в топлина и звукът се намалява драстично. Военноморските инженери са използвали отработените газове от дизеловите двигатели, за да създават мехурчета около подводниците близо до двигателите. Мехурчетата поглъщат звукът от тях, а също така поглъщат и идващите вълни при засичане със сонар.

 

НАСА използва технологията като впръсква вода във въздуха около двигателите. Водните молекули започват да вибрират от звуковите вълни и преобразуват звуковата енергия в топлина.

Sound Suppression System се състои от 16 дюзи, които създават водна каскада, поглъщаща голяма част от звуковата енергия, достатъчна да намали шума наполовина. Така звуковите нива под излитащата ракета достигат до 142 децибела. Малко под максимално допустимите 145 децибела.

Сподели

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме