На тази дата, преди близо хилядолетие, петима монаси от Кентърбъри наблюдават събитие, което вероятно е причинило създаването на кратера Джордано Бруно на Луната.
Това е кратер с диаметър от 22 км, който се намира от обратната страна на Луната.
Счита се, че цикличната промяна в разстоянието между Луната и Земята е в резултат именно от сблъсъка, причинил този кратер.
Петимата монаси докладват на хроникьора на абатството в Кентърбъри, че малко след залез слънце на днешния ден, те са видели как горната част на Луната “се разцепва на две”.
Горе-долу, описанието звучи така:
”Горящ факел изскочи нагоре, бълващ огън, горещи въглени и искри на значително разстояние. Междувременно тялото на Луната, се гърчеше, като че ли в тревожност, като ранена змия. След това нормалното ѝ състояние се възстанови. Това явление се повтаря от десетина пъти или повече, пламъкът оформя различни фигури”
През 1976 г. геологът Джак Хартънг предполага, че това описва образуването на кратера Джордано Бруно.
Съвременните теории прогнозират, че предполагаем астероид или комета, разбиващ се в Луната наистина би причинил мощна струя разтопено вещество, издигащо се от повърхността, което отговаря на описанието на монасите. Посоченото място на сблъсъка също сочи към кратера.
Въпреки това на въпросът за възрастта на кратера не е толкова прост.
Образуването на 22 км широк кратер би изхвърлило нагоре милиони тонове отломки, които биха образували метеоритна буря на Земята, която пък би продължила поне седмица. А данни за такава буря липсват. Това е и основният аргумент срещу теорията за формирането на кратера по това време.
Джордано Бруно е лунен кратер на обратната страна на Луната, широк 22 км.
Гледан от орбита, Джордано Бруно е в центъра на симетрична система, наподобяваща излъчване на лъчи. Тези лъчи се простират на над 150 километра и са сравнително запазени от ерозия. Външния ръб на кратера е особено ярък, в сравнение с околностите му.
