19-ти ноември, 1969 година, в област, наречена Океана на бурите, астронавтите от Аполо 12 – Чарлс Конрад и Алън Бийн (който напусна този свят по-рано тази година) се спускат на повърхността на Луната, ставайки третия и четвърти човек, стъпили на неземна повърхност.
Третия член на екипажа, Ричард Гордън остава в орбита в командния модул.
Екипажът на Аполо 12 има много по-обширна цел от Аполо 11 – да кацне в Океана на бурите (на 1 500 км. от мястото, на което каца Аполо 11), да събере образци от лунната почва, да заснеме повърхността. Също и да монтират измервателни уреди, да фотографират и изберат участъци за следващи кацания. И по-любопитното – да намерят автоматичния космически апарат Сървайвър 3, кацнал две години по-рано и да демонтират някои негови части, за да се изучи как лунните условия влияят на техниката.
„ Упиии! Човече, това може да е било малка крачка за Нийл, но е доста голяма за мен. “
— Чарлс Конрад (заради ниския си ръст)
Както и в другите мисии Аполо, корабът е съставен от две части – команден модул и лунен модул.
Екипажът има две излизания на повърхността на Луната.
Първото продължава 4 часа, в което монтират измервателни уреди, включително и сеизмографи. Бийн хвърля пластмасов капак на един от уредите, който отлита по тяхна преценка на 100 метра височина.
По време на второто излизане по лунната повърхност (този път малко по-кратко – 3 маса и 54 минути), астронавтите събират проби от Луната направо с ръце – единият се навежда, а другият го държи. Което изглежда комично отстрани, а единият от тях дори пада. Провеждат и други опити – Конрад хвърля неголеми камъни в кратерите, а монтираните по-рано сеизмографи отчитат удара от тях.
Във второто излизане, те успяват да отидат до Сървайвър 3 и да разглобят нужните им части, което е една основните им задачи.

След общо 3 дни и 17 часа на Луната, екипажът отлита обратно и Аполо 12 се приводнява успешно на Земята на 24.11.1969 г.