На 11 октомври 1958 г. Pioneer 1 става първият космически кораб, изстрелян под егидата на НАСА.
Въпреки, че Pioneer 1 реално е осъществен от военовъздушните сили на САЩ, това е първата космическа американска мисия, осъществена от току-що сформираната агенция НАСА.
Космическата сонда е изградена от Space Technology Laboratories, и е проектирана да записва въздействия от микро метеори, да измерва магнитно поле и радиация на Луната.
Pioneer 1 представлява тънък цилиндър, с отсечен конус от двете си страни. Този цилиндър е с диаметър 75 сантиметра, колкото е и дължината на целия кораб, а масата му е 34 килограма.
Сондата е пълна с интересни прибори – сканираща изображението инфрачервена телевизионна система за изследване на лунната повърхност с разделителна способност от 0,5 градуса, йонизационна камера за измерване на радиация в космоса, диафрагма / микрофонна система за откриване на микрометеорити, магнитометър с намотка за измерване на магнитни полета до 5 микрогауса и термо резистори за записване на вътрешните условия на космическия кораб. Захранването става с никел-кадмиеви батерии за запалване на ракетите, сребърни батерии за телевизионната система и живачни батерии за останалите вериги.
По време на изстрелването на Pioneer 1 втората степен на ракетата се изключва с 10 секунди по-рано, поради грешни данни то уредите. В резултат, скоростта на сондата не е достатъчна, за да се откъсне от земната гравитация.
Pioneer 1 така и не стига до Луната. Все пак, сондата достига до почти 112 000 километра височина от Земята, проверява и потвърждава съществуването на поясите на Van Alen, както и други полезни данни. Pioneer 1 навлиза обратно в земната атмосфера 43 часа след изстрелването.
