„Салют 1“ ( ДОС -1 ) е първата космическа станция, изстреляна в ниска земна орбита от Съветския съюз. Това става на 19 април 1971 г., като част от съветската програма „ Салют“. Следват още седем станции. Последната станция от програмата, наречена Звезда (ДОС-8), е основата на руския сегмент на Международната космическа станция и се намира в орбита и до днес.
Салют 1 е модифицирана версия на самолет Алмаз и е се състои от пет основни сектора: сектор за трансфер, основен сектор, две допълнителни отделения и космическата обсерватория Орион 1.
Два космически кораба достигат до станцията Салют 1, с цел да се скачат с нея – Союз 10 и Союз 11. Скачването на „Союз 10“ се проваля и мисията е прекратена, а екипажът се връща обратно на Земята с разочарование. Екипажът на „Союз 11“ постига успешно скачване престоява на станцията в продължение на 23 дни, които използва за експерименти – проверка на системите на станцията, методите за управление, изучаване на земната геология, география, метеорология; снежна покривка; процеси и явления в атмосферата и космическото пространство в различни региони на електромагнитния спектър; медико-биологични проучвания за възможността космонавтите в станцията да изпълняват различни задачи и изследване на влиянието на космическия полет върху човешкия организъм.
Успех и трагедия
Тук се случва и единствената истинска трагедия в космоса засега. Повреда на клапан разхерметизира Союз 11 непосредствено преди влизането на капсулата в атмосферата на Земята. Първите жители на орбитална станция – Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков стават и първите и единствени хора, починали над линията на Карман . Мисията на Салют 1 е прекратена и тя изгаря при влизане в земната атмосфера на 11 октомври 1971 г.
Предисторията
„Салют 1“ възниква като модификация на военна програма за космическа станция, наречена „ Алмаз“ , която по това време е в процес на разработка. След кацането на Аполо 11 на Луната през юли 1969 г., Съветския съюз започва да пренасочва своята космическа програма към орбитални космически станции, а лунното кацане остава назад, с хоризонт някъде по-късно през 70-те години. Леонид Брежнев отменя програмата за кацане на луната през 1974 г. след четири катастрофални неуспеха при изстрелването на ракетата Н-1.
Гражданските съветски космически станции носят вътрешно наименование ДОС (дълготрайна орбитална станция), но публично се използва името Салют за първите шест DOS станции. Седмата станция е МИР (вътрешно име ДОС-7).
История в развитие
Изграждането на „Салют 1“ започва в началото на 1970 г. Изстрелването е планирано за 12 април 1971 г., за да съвпадне с 10-годишнината от полета на Юрий Гагарин на Восток 1, но технически проблеми го отлагат за 19 април. Союз 10 е изстрелян едва 3 дни по-късно, но скачването му към станцията е неуспешно. Космонавтите не успяват да влязат в Салют 1 и се връщат обратно на Земята.
Екипажът на Союз 11 обаче влиза успешно и остава на борда 23 дни, като поставя нов рекорд за времето, прекарано от човек в космоса. След трагичния инцидент всички мисии са прекратени, докато космическият кораб „Союз“ не бъде преработен. Станцията е умишлено унищожена, чрез насочване в по-ниска орбита, и изгаряне при навлизането ѝ в атмосферата.
Структура
Основната цел на Салют 1 е да тества елементите на системите на космическа станция и да провежда научни изследвания и експерименти. Станцията е дълга 20 м., с максимален диаметър 4 м., и обем от 99 куб. м. вътрешно пространство. Масата ѝ е 18 425 кг. Тя се състои от 5 сектора, от които три са под налягане, а два от тях са достъпни за екипажа
Сектор за трансфер
Секторът за трансфер включва с единствения докинг порт на Салют 1, който позволява към него да се скачи един космически кораб “ Союз 7К-ОКС. Това е и първото използване на съветската система за скачване SSVP, която се използва днес.
Основно отделение
Второто и основно отделение е с диаметър около 4 м. В него има достатъчно място за осем големи стола (седем на работните конзоли), няколко контролни панела и 20 илюминатора. Интериорният дизайн съдържа различни цветове (светло и тъмно сиво, ябълково зелено, светло жълто) за подпомагане на ориентацията на астронавтите в условия на безтегловност.
Спомагателни отделения
Третото отделение под налягане съдържа контролното и комуникационно оборудване, захранването, системата за поддържане на живот и друго спомагателно оборудване. Четвъртото и последно отделение е без налягане, с диаметър около 2 м., и съдържа двигателните инсталации, както и свързаното с тях оборудване за управление. В него се съхраняват резервни батерии, резервни запаси от кислород и вода. Монтирани са две двойки слънчеви панели, радиаторите на системата за регулиране на топлината и устройствата за навигация и управление.
Орион 1
Астрофизичната космическа обсерватория Орион 1 разполага с огледално-рефлексен телескоп и спектограф. Получава спектрограми на звездите Вега и Бета Кентавър.
