…. докато съветските космонавти използваха молив.
Тази стара история сме я чували стотици пъти. За добро или лошо, тя няма много връзка с реалността. Проблемът с безтегловността по време на писане в космоса не е решен нито от съветските инженери, нито от НАСА, а от частен инвеститор и добра идея.
Легендата…
По време на разгара на космическата надпревара през 60-те години на миналия век, според легендата, учените от НАСА осъзнават, че писалките не могат да функционират адекватно в космоса. Налага се да измислят друг начин астронавтите да могат водят записки. Така те минават години, а с тях милиони долари на американските данъкоплатци, за да бъде разработена химикалка, която може да пише в условия на микрогравитация. Но техните хитри съветски колеги, както се разказва историята, просто използват моливи.

Тази приказка с нейното послание за простота и пестеливост – да не говорим за провал на здравия разум в бюрокрацията – се носи из интернет, от уста на уста, и дори има участие в няколко филма. Както казахме, за добро или лошо, това е просто мит.
Реалността
Първоначално астронавтите на НАСА, подобно на съветските космонавти, са използвали моливи. По-конкретно Всъщност НАСА поръча 34 механични молива от американския производител от Хюстън Tycam Engineering Manufacturing, Inc., през 1965 г. Стойността на тези моливи е 4 382,50 долара или 128,89 долара за молив. Когато тези цени стават публични, НАСА се сблъсква с логичното обществено недоволство. Американската агенция е принудена да намери нещо по-евтино, което астронавтите да използват.
Моливите така или иначе може да не са били най-добрият избор. Върховете им се отчупват, и образуват носещи се частици из корабите, където потенциално биха могли да навредят на астронавтите или оборудването. А и моливите са запалими – доста неприятна тема за НАСА след пожара на Аполо 1 .
Частната инициатива, както обикновено
Пол С. Фишър и неговата компания, Fisher Pen Company, са инвестирали 1 милион долара, за да създадат това, което днес е известно като космическа писалка. Нито един цент от тях обаче не идва от бюджета на НАСА. През 1965 г. Фишър патентова писалка, която може да пише обърната надолу, нагоре, в студ или в непосилна горещина (до минус 45 градуса или до 200 градуса) и дори под вода или в други течности. А ако е твърде горещо, мастилото става зелено вместо нормалното синьо.
За разлика от повечето химикалки, писалката на Fisher не разчита на гравитацията, за да накара мастилото да тече. Вместо това мастилото е в капсула под налягане с азот. Налягането изтласква мастилото към топчето на върха на писалката, изработено от волфрамов карбид.
Скъпа ли е прословутата писалка?
НАСА е поръчала 400 от антигравитационните химикалки на Fisher за програмата Apollo. Година по-късно Съветският съюз поръчва 100 химикалки и 1 000 капсули с мастило, които да се използват при космическите им мисии „Союз“. Както НАСА, така и съветската космическа агенция получават една и съща цена за закупуване на химикалки на едро. И двете агенции закупуват писалките на цена $ 2,39, вместо $ 3,98.
Писалката – герой

Знаменитата писалка има и друга роля, в мисиите Аполо, оставила трайна следа. Астронавтите от Аполо 11 са използвали писалката, за да фиксират един от счупените превключватели в кораба, което позволява връщането им на Земята.
От края на 60-те години американските астронавти и руските космонавти използват писалките на Фишър. Всъщност компанията е създала цяла линия космически писалки. По-нова писалка, наречена Shuttle Pen, е използвана на космическите совалки на НАСА, а също така и на руската космическа станция „Мир“. Разбира се, не е нужно да отивате в космоса, за да се докоснете до космическа писалка – продава се свободно.