Последната фаза от еволюцията на звездите е черно джудже.
Тъй като в тази фаза те не излъчват никаква светлина или топлина, тези обекти са истинско предизвикателство да бъдат засечени и открити. Което е без значение към ден днешен, защото така или иначе Вселената, с нейните едва 14 милиарда години е твърде млада, за да може да е създала черни джуджета.
Звезда, която няма достатъчно маса, за да избухне в свърхнова, ще се превърне в бяло джудже – мъртва звезда, която е изгорила всичкото си гориво от водород и хелий. Но бялото джуджеостава горещо за известно време, много подобно на печката, която продължава да отдава топлина, дори след като е изключена.
След като измине достатъчно време, всичката останала топлина на звездата ще бъде излъчена в пространството и енергията му ще се изравни със средната енергия на Вселената – няколко градуса над абсолютната нула. Повече няма да излъчва нищо – нито светлина, нито топлина, бялото джудже ще стане черно джудже, невидимо за нас. Все пак, то все още има своята маса и ще позволява да засичаме ефектите, причинени от неговото гравитационно поле.
На този етап, обаче, няма нужда да започваме да търсим неоткриваеми черни джуджета.
Към момента, те са изцяло теоретични обекти. На едно бяло джудже би му отнело трилиони години, за да се охлади и превърне в черно джудже. Дори бяло джудже да се беше образувало в момента на Големия взрив, прескачайки цялата звездна еволюция, то все още щеше да си бъде бяло джудже.
Бидейки черно, не излъчващо тяло, черното джудже можем да кажем, че заедно с планетите са единствените два класа вечни (ако изключим външни взаимодействия) небесни тела. Обикновените звезди например са временни структури, запазващи вида си до изгаряне на горивото, с което разполагат.
При черните джуджета гравитационната сила обаче е уравновесена от ядрените сили завинаги. Те няма да добавят или губят маса, няма да се променят, а ще се носят във вечността като студени като мрака тела.
