Начало Астронавтика Българската следа в космоса

Българската следа в космоса

141
0

Сподели

Таратор, супа топчета, свинско с месо, боб, сарми, чушки със сирене, грах, кисело мляко, боровинки, банани….

Единствените ни двама космонавти, имали честта да достигнат космоса са носили със себе си и българска космическа храна. Тя съвсем не е случайна, и трябва да отговаря на няколко задължителни изисквания – например, не трябва да създава трохи, ронене, разливане, енергийната ѝ стойност трябва да е съвсем точна, трябва да компенсира промените в костната система в условие на микрогравитация, и не на последно място – промяната на вкуса в тези условия.

Сред отличниците

България тук е в тройката – САЩ, СССР са първенците, след което България започва производството на такива храни, а за целта е създадена Централна проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация (днес Институт по криобиология и хранителни технологии. Храните), която създава той са с впечатляваща трайност – до 5 години.

Храни, част от менюто на совалките – родно производство. Подносът е магнитен…

Технологията, с която става това се нарича лиофилизиране и представлява най-общо казано сублимиране – предварително замразяване на продуктите, и изсушаване. Изтеглянето на влагата по този начин запазва хранителната им стойност и полезните вещества в тях. След добавяне на вода, храните възвръщат първоначалния си вид. С тази технология, парче сирене, тежащо 100 гр. Остава едва 10-15 гр.

Оранжерия в космоса

И все пак, колкото и добри да са тези храни, космонавтите имат нужда и от прясна храна. Родната наука се опитва да даде решение и тук, с разработката на космическа оранжерия. Оранжерията решава повече от един проблем – осигурява свежа храна, преработва въглеродния диоксид в кислород, и осигурява така желаната зеленина, така липсваща в космоса. Оранжерията СВЕТ е качена на станцията МИР, и се намира да борда ѝ от 1988 до 2001 г., до края на съществуването на самата станция, а експериментите, правени с нея дават много знания за влиянието на космоса, липсата на гравитация, различната светлина, микро среда. Първата изядена зелена салата в космическата ни история е българска, а клиентите участниците в екипажа на станция Мир.

Оранжерията СВЕТ

Институтът по криобиология и хранителни технологии съществува и до днес, и доставя храна за космически мисии.

Люти чушки

Сред доста тестове на специалисти от НАСА, една от храните, избрана за отглеждане в оранжерия, намираща се на МКС е български сорт люта чушка, наречена морковена. На пръв поглед изглежда странно, но се оказва, че вкусовите рецептори при продължителен престой в космоса се променят, и храните, които ние възприемаме като пикантни всъщност са предпочитани за астронавтите.

Опитайте и вие

Институтът произвежда храни не само за космически мисии – всъщност, негови клиенти са хора, на специални диети, както и алпинисти и спортисти, които имат нужда от храна с дълъг срок на годност. Всъщност, всеки може да занесе собствени продукти в института, и срещу около едва 5 лв, те ще му ги лиофилизират.

Изберете българското!

Сподели

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме