Формата на Земята – спор, древен като човешкото невежество и тъп*, колкото би бил животът на плоската Земя. Но нека го погледнем с малко наука..
Днес, разбира се, е невероятно да ни хрумне, че Земята има различна форма** от тази, подобна на сфера. Но в по-голямата част от човешката история, хората са вярвали, че Земята е плоска.
Първият аргумент, който логично излиза на преден план е въпросът за ръба на плоската Земя. Нека просто отидем до него и да надникнем. Да.., ама не, няма как. Забравете.
Гравитацията ..
… е онази сила (не е точно сила, но…), която държи
цяла нашата, а и всяка една друга планета . Тя е причината планетите да се формират. Гравитацията на планетата-палачинка ще привлича всичко към нейния център. Ще ви е трудно да се отдалечите от него, а докато се отдалечавате от него ще ви трябва все повече сила. И ще се чувствате, все едно изкачвате хълм, който става все по-стръмен и по-стръмен, докато накрая не се превърне в отвесна скала. И все пак, ако намерим сили да изкачим тази скала, не бихме паднали от нейния ръб., Бихме се залепили за него.
Това, разбира се означава, че цялата вода на планетата ще се събере в нейния център като гигантска водна полу-сфера. Останалата част от планетата пък би била пустиня.
Дърветата пък, следвайки своята вродена упоритост да растат в посока, обратна на гравитацията, ще растат наклонени в посока на ръба. И колкото по-близо до него са, толкова по-наклонени ще бъдат.
Слънцето
Следвайки палачинковата теория, Слънцето обикаля Земята. До тук добре – часовите зони отпаднаха, а с това и много проблеми пред бизнеса и институциите в международен план. Слънцето ще свети навсякъде едновременно, няма цикъл ден-нощ. Няма да има сезони, няма да има и слънчеви затъмнения.
Самото Слънце би трябвало да бъде много, много по-малко. Иначе би ни изпепелило, нали? Но дори да е по-малко, пак ще ни изпържи, защото палачинковата Земя няма геомагнитно поле. На нашата, сферична Земя, геомагнитното поле се създава от ядрото, намиращо се в нейния център. То запазва нашата атмосфера и спира космическите лъчи. Те пък, от своя страна биха причинили доста неприятни неща на телата ни. Но това не би било проблем, ако така или иначе нямаме кислород и атмосфера.
Дребните странности
Ако все пак приемем идеята, че плоската земя би генерирала магнитно поле, това би ни дало шанс да бъдем достатъчно дълго време живи, за да се насладим на някои странни ефекти, които я съпътстват. Например, сенките. Двама еднакво високи човека, намиращи се много далеч един от друг, по едно и също време биха имали еднакви по дължина сенки.
Или пък, пътуванията. Ако ползваме картата на организацията Плоска земя, там виждаме, че северният полюс е в центъра, а Антарктида е ледена стена около ръба. Тогава полетът от Австралия до Аржентина би ни отнел над 30 часа.
Но няма да можем да следим маршрута си по GPS, защото сателитите не биха могли да обикалят в орбита около плоската земя, оставяйки човечеството без навигация, без синхронизирано време, което пък означава без банкомати, кредитни карти, без пазарни операции в реално време.
А в ясен ден, от всяка една точка бихме могли да видим кулата Бурж Халифа в Дубай с нейната невероятна височина.
Спортът…
… също би изглеждал странно. Топка, хвърлена право нагоре, в центъра на плоската земя би паднала нормално, право надолу. Ако обаче е хвърлена на друго място, тя би се отклонила в посока центъра на земята. Ако хвърлим топката нагоре близо до ръба, тя не би срещнала никакви трудности да отиде много нависоко, но би се върнала и много в посока центъра на диска.
Затова, ако някой ден, подобно на Нютон, видите как ябълка пада от дървото, благодарете на късмета ни да живеем на сферична земя. Иначе би било вероятно да ви удари в лицето.
И една бележка от автора…
*Дискусиите за формата на Земята в най-общ вид са признак на невежество и от двете страни на спора. Огромна част от обществото ни просто вярва в дадена форма на Земята, независимо коя е тя. Знанията значително изостават на заден план от вярата, при все тяхната елементарност в тази тема. Логично, в тези дискусии изключение обаче правят случаите, в които възрастни провокират деца, а децата събират аргументи и научават как работи света около тях.
**Иронията е, че извън малките небесни обекти, като звезди, планети и по-незначителни камънаци, повечето неща са плоски. Като галактиките и самата Вселена, например.
