Начало Слънчева с-ма Йо – петнистата красавица на Юпитер

Йо – петнистата красавица на Юпитер

361
0

Сподели

Прелестна била Йо в своята младост. Красотата й могла да се сравнява само с красотата на най-хубавата богиня. Един ден от висините на Олимп Зевс видял Йо в градината на бащиния й дворец. Възхитен от божествената й свежест и красота, той веднага се превърнал в тъмен облак и се спуснал към нея. Но ревнивата му съпруга Хера научила, че Зевс е при Йо. Заслепена от ревността си, тя намислила да погуби Йо. За да спаси любимата си, Зевс я превърнал в една бяла като сняг крава с големи мили очи. Хера, като скрила злобата си, помолила Зевс да й подари тази крава, която много й харесвала. Зевс й подарил кравата. Но щом Хера станала господарка на кравата (Йо), веднага я подложила на страшно мъчение. Тя я предала на стоокия Аргус (олицетворение на звездното небе) да я пази на върха на една висока планина. Ден и нощ Йо стояла на едно място и страдала, но пред никого не можела да излее мъката си, защото не можела да говори. Тя само жално мучала.

Зевс виждал страданията на Йо. Един ден той извикал сина си Хермес — вестителят на боговете, и му възложил да отвлече Йо. Незабавно Хермес полетял на крилатите си сандали и пристигнал на планинския връх, гдето стоокият Аргус пазел Йо. Седнал до Аргус и започнал да му разказва увлекателни приказки, с които го приспал. Щом Аргус затворил и последното си око, Хермес с един замах на огромния си меч му отсякъл главата. Освободена, Йо тръгнала по планинския склон.

Като освободил Йо от вечно будния Аргус, с това Зевс не я спасил от злобата на ревнивата си съпруга. Напротив, омразата на Хера към Йо станала още по-голяма. Тя изпратила един огромен стършел с дълго остро жило да гони кравата Йо и да не й дава нито миг покой. Гонена от стършела, Йо тичала от страна в страна, обляна в пот, пяна и кръв, докарана до лудост от непоносимите мъки. Бясно тичала кравата Йо през равнини, долини, високи планини и гъсти гори, а стършелът летял след нея и час по час забивал острото си жило в тялото й. Не останала страна на Земята, през която да не е преминала в бесен бяг нещастната крава Йо. Най-после тя стигнала крайния Север, до скалата, на която бил прикован благодетелят на хората — титанът Прометей. Той й предсказал, че краят на страданията й ще дойде, когато отиде в Египет. Показал й пътя, по който трябва да върви, за да стигне в тази далечна страна. Изслушала Йо думите на Прометей, хукнала на юг, но стършелът полетял след нея. Още много страни и морета преминала кравата Йо и най-сетне стигнала в Египет. На брега на благодатния Нил Зевс възобновил човешкия образ на Йо. Тя отново засияла в своята младост и божествена прелест. От Зевс Йо родила син Епаф — първия цар на Египет, родоначалника на славно поколение герои, между които и на най-прославения от всички герои Херкулес, който освободил Прометей.

Вулканичен ад (и рай)

Странна е луната Йо, и това е било известно на астрономите още преди Вояджър да наближи Юпитер. Нейната повърхност не е можело да бъде видяна, но се е знаела, че е червена, повече дори от Марс. Освен това по нейната орбита има следа от сяра, натрий и калий, подобно на димна следа от камион….

И все пак, когато Вояджър достига Йо, разкритата гледка е нещо непознато, без аналог в Слънчева ни система. Йо се намира близо до астероидния пояс. През цялото си съществуване, луната е била бомбардирана от падащи скални отломки, подобно на стършелите от митологията. Би трябвало да има кратери от тях, но такива липсват. Логично на Йо вероятно протичат процеси, които преоформят нейната повърхност. И това не са атмосферни процеси – тя няма кой знае каква атмосфера, а и тези процеси са по-бавни. Няма как да е и течаща вода, тъй като там такава няма. Остават вулканите….

converted PNM file

На повърхността на Йо има около 400 активни вулкана, тя е най-вулканичното небесно тяло в Слънчевата система. Те са били предсказани преди тяхното откриване. Това е дело на калифорнийски астрофизик Стан Пийли, през 1979 г, а по-късно същата година Вояджър 1 заснема луната и доказва предвиденото. Пийли е изчислил вълните, които ще бъдат породени от комбинираното гравитационно влияние на близката луна Европа и гигантската планета Юпитер.

Орбитален резонанс

При обикалянето си около Юпитер, луните Йо, Европа и Ганимед са в резонанс на всяка втора орбита на Йо. Орбитата на Йо е с период (почти) 2 дни. На всеки две орбити на Йо, Европа завършва една пълна обиколка. На всеки две пълни обиколки на Европа, Ганимед извършва една пълна от своя страна. Това означава, че на всеки 4 дни, Йо е подложена на силно гравитационно въздействие от различни страни. Резултат от това са приливните ефекти по повърхността на Йо. Приливи имаме и тук – водата на Земята може да повиши нивото си до 15 метра заради гравитационното влияние на Луната. При Йо влиянието е толкова силно, че самата повърхност повишава нивото си, при това със 100 метра.

Да изстискаш лимон

Размачкването на малката луна Йо (наистина, все едно някой изстисква лимон) поражда неимоверно вътрешно триене, загряване и вулканична дейност – приливното въздействие генерира в недрата на Йо огромна енергия 60 – 80 трилиона вата. Тя се разпределя неравномерно, като основно се генерира в повърхностните слоеве. Тази енергия, отделяна в рамките на дни намира своят отдушник в нагряването на вътрешността на луната – лавата, която излиза от вулканите е с температура между 1 200C – 1 700C. Това обяснява и червеният цвят – сярата става толкова по-наситена, колкото е по-гореща. При рязко охлаждане – като при излизането от вулкана на заледената повърхност, тя запазва своя цвят.

Сподели

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме