Янус и Епиметей – две малки луни, едни от многото в дългия списък от луни на гиганта Сатурн. Но пък заслужават внимание заради начина, по който обикалят планетата. А пък той е неповторим, поне в рамките на Слънчевата система.
Двете ледени, малки близначета
Янус е ледена топка с диаметър малко под 200 километра. Епиметей е със сходен състав, и диаметър малко над 100 километра. Двете луни обикалят планетата практически по една орбита, на 150 000 километра от Сатурн, а между тях има тънък пръстен от ледени частици. Възможно е, те някога да са били една по-голяма луна, която да е била разрушена. Двете луни са съответно петата и шестата подред и обикалят Сатурн за едва 17 часа
И смяна на местата – вечното състезание
Янус и Епиметей са ко-орбитални спътници. Те обикалят почти по една и съща орбита, но не се сблъскват, заради взаимното им гравитационно взаимодействие, което изменя и разменя орбитите им. На всеки четири години, едната луна, която обикаля на по-ниска орбита настига другата луна, която е на по-висока орбита. Взаимното им привличане сваля тялото от висока орбита на по-ниска, и вдига тялото то ниската орбита на по-висока. Така, те реално разменят орбитите си, а по-бавната луна започва да се движи по-бързо.
Този орбитален танц е единственият такъв в Слънчевата система, поне доколкото я познаваме.
Откриването на двете малки луни също е забележително
В края на 1966 г., астрономът Audouin Dollfus открива луна, която кръщава на римския бог „Янус“. Малко по-късно, Ричард Уолкър също наблюдава луна, която нарича Епимитей. Но общото схващане по онова време е, че това е една и съща луна, и тя получава, макар и неофициално името Янус. Чак в края на 1978 г., Щефан Ларсон и Джон Фонтен откриват, че откритията от 1966 г. са всъщност на два отделни обекта (Янус и Епимитей), които се движат по сходна орбита. Две години по-късно, през през 1980 г. това се потвърждава от космическата сонда Вояджър 1.
