Винаги сме възприемали звездите като обекти, които генерират голямата част от светлината във Вселената, докато планетите, луните, звездният прах и газ, отразяват тяхната звездна светлина.
Оказва се, че звездите също отразяват светлина.
Причината това да не е забелязано до момента е, че отразената светлина е пренебрежимо малко, в сравнение с колосалните количества, които звездите генерират.
Източник на това откритие е проучване, насочено към системи от двойни звезди, в което двете обикалящи една около друга звезди отразяват малко количество светлина, излъчена от другата звезда.
Спика е двойна звезда, намираща се на около 250 светлинни години в съзвездието Дева. Двете звезди в нея са толкова близо една до друга, че се обикалят взаимно за едва 4 дни. Те са толкова горещи, толкова близо, че не могат да бъдат разграничена визуално. За сметка на това, промени в светлинния спектър на излъчваната светлина разкриват двете отделни звезди.
Поляризация и отражение
В хода на проучването се наблюдава, че светлината, излъчвана от двойната система мени своята поляризация с въртенето на звездите.
Светлината се движи в космоса не поляризирана, трептейки във всички равнини едновременно. Когато се отрази в даден обект, тя се поляризира и започва да трепти само в една равнина.
Светлината от Спика – поляризирана и отразена
Наличието на поляризирана светлина от Спика е знак, че има отражение. Количеството отразена светлина дава информация за отражателната способност на звездите.
Например, нашето Слънце отразява по-малко от 0.1% от светлината, която пада върху него.
Но горещите звезди, като тези от системата Спика, чиято температура е 20-25 000 К отразяват до няколко процента от попадналата върху тях светлина. Макар и малко, тази светлина може лесно да бъде засечена, заради нейната поляризация.
Това проучване дава нов инструмент за изучаване на двойните звезди. Когато, подобно на Спика, двете звезди трудно могат да бъдат видени отделно една от друга визуално, можем да използваме поляризиран филтър, с който да разкрием всяка една от тях.
И още – така можем да получим нова информация за двойните звезди – например, че в системата Спика звездите се въртят по посока на часовниковата стрелка. Можем да установим дори тяхната маса.
Това проучване не е особено полезно за изучаване на единични звезди, защото те не са достатъчно близо до друг светлинен източник. Затова и отразената от тях светлина е съвсем малко.
Но повечето звезди във Вселената са двойни…
…може би 85% от тях. Има теория, че ако не всички, то поне повечето звезди са се образували като двойни системи, но някои от тях са загубили техният двойник.
Което от своя страна прави проучването фундаментално за изучаването на звездите като цяло.
