Начало Астронавтика Научните постижения през 2019

Научните постижения през 2019

463
0

Сподели

Януари

Далечната страна на Луната

За първи път в историята на човечеството, космически кораб се приземи от далечната страна на Луната. Това беше постигнато от китайската сонда Чанг’Ъ – 4.

Дължината на деня на Сатурн

Дължината на деня на Сатурн беше определена с точност в началото на тази година. Досега това беше едно от големите неизвестни в Слънчевата ни система. Точната му дължина е 10 часа, 38 минути и 38 секунди.

Кристални звезди

Астрономи от Университета във Уоруик показаха директно доказателство за звезда – бяло джудже, което се втвърдява, превръщайки се в кристал. Това е теоретична фаза в живота на бялото джудже, която нашето Слънце би трябвало да достигне след около 10 млрд. години., след която фаза бялото джудже излъчва почти цялата си топлина и се превръща в студено и тъмно черно джудже, което ще се рее из вечността.

Февруари

SD карти

Първата микро СД карта с капацитет 1 терабайт беше представена от компанията Майкрон

Сбогом, Opportunity!

Човечеството си взе сбогом със стария марсоход на НАСА Opportunity, който беше повреден от пясъчна буря на червената планета.

FarFarOut

Открит е най-далечният обект в Слънчевата система, наречен с логичното име FarFarOut. Той се намира на 21 милиарда километра от Слънцето. Средният му диаметър е около 400 километра.

Март

Тъмна материя

Мисията Gaia на Европейската космическа агенция предостави данни, според които нашата галактика Млечния път е значително по-голяма, с маса около 1.5 трилиона Слънца, вместо досегашната прогноза за около 700 милиарда Слънца. Съвместните данни от Gaia и Hubble показват, че около 90% от материята в Млечния път е тъмна.

Живот в космоса

Немският институт за планетарни изследвания, заедно с Европейската космическа агенция провеждат различни експерименти на Международната космическа станция от 2014 г. насам. Взети са проби, които съдържат екстремофили от различни региони на Земята – Антарктика, Атакама, Алпите. Тези няколко стотин проби са поставени в реголит и поставени в условията на открития космос извън МКС, където прекарват 18 месеца. Част от организмите (основно по-простите организми), при завръщането си на Земята възстановяват жизнените си функции.

Целта на тези експерименти е да се установи възможността да съществува живот на Марс.

Април

Изображението на черна дупка

Може би най-голямото научно постижение на 2019 г. – екип от учени успя да възпроизведе първото изображение на черна дупка. Използвайки комбинация от 8 телескопа, работещи в пълен синхрон благодарение на атомни часовници, беше получено изображението на супермасивната черна дупка, намираща се в центъра на галактика М87.

Първото марсотресение

Сондата InSight, чиято мисия е да изучава вътрешния строеж на Марс засече първото марсотресение.

Май

Свръхпроводимост

Учени от Индийския научен институт постигнаха забележителен напредък в свръхпроводимостта, достигайки явлението при -23С. Предишното най-добро постижение беше при температура, по-ниска с 50С.

Юни

ДНК като флашка.

Целият англоезичен масив от 16ГБ на Уикипедия беше вкаран в синтетична ДНК от стартъп компанията Catalog. При все, че оборудването, нужно за запис върху ДНК едва би се побрало в апартамента ви, технологията е обещаваща, с огромен потенциал и сигурност на данните.

Метан на Марс

Марсоходът Curiosity засече най-голямото количество метан в атмосферата на Марс до момента. Метанът е един от индикаторите, които сочат евентуални следи от живот.

Юли

Квантово заплитане

Физици от университета в Глазгоу, Шотландия успяха да заснемант първото изображение, показващо квантово вплитане – феномен, достатъчно странен по своята същност, наречен от самият Айнщайн – призрачно действие от разстояние. Снимката далеч не изглежда впечатляващо, но тук иде реч за наука, неотличима от магия – две неразривно свързани частици, независимо от разстоянието между тях, при които състоянието на едната се отразява мигновено на състоянието на другата.

Чандраян -2

Индия изстреля втората си лунна мисия – Чандраян 2, този път с отделен модул за приземяване и луноход, заедно с орбитиращ модул.

Август

Космическо хлъцване

Според данни от Обсерватория Кек в Калифорния, черната дупка в сърцето на нашата галактика Млечен път е станала изведнъж по-ярка 75 пъти.

Телепортация

Изследователи от Австрийската академия на науките и Университета във Виена, заедно с учени от Университета за наука и технологии в Китай демонстрираха телепортация на триизмерно квантово състояние на фотони, което до текущия момент е само теоретична постановка. Тук, разбира се, не иде реч за телепортация на хора в стил Стар Трек, а за телепортация на състоянието на обект на друго място, при което там се появява обект със същите свойства. До телепортацията на сложни обекти има още доста работа.

Септември

Невъзможната звезда

Съдържанието на желязо в звездата Метусела показва, че нейната възраст би трябвало да е по-голяма от тази на Вселената. Възрастта ѝ се изчислява на 14.5 милиарда години, което е проблем, защото предполагаемата възраст на Вселената е 13.8 милиарда години. Грешката в изчислението на възрастта е около 800 милиона години, което може да се окаже, че е в съответствие с досегашните ни разбирания за Вселената, но все пак е достатъчно притеснително.

Съдържанието на желязо в звездата е изключително ниско, тя се състои основно от водород и хелий. Съставът на звездата означава, че тя се е появила преди желязото да е съществувало като елемент във Вселената. Животът на звездите зависи от техните размери и химичен състав. Нормално, колкото е по-голяма една звезда, толкова повече тежки елементи съдържа тя, и толкова по-кратък е нейният живот. Ниското съдържание на желязо, в комбинация с разстоянието до звездата и нейната светимост предполагат възраст по-голяма от тази на Вселената.

Октомври

Луните на Сатурн

Сатурн зае мястото на планетата с най-много луни, след като бяха открити 20 нови негови сателита. Така планетата вече има 82 известни луни, пред Юпитер с неговите 79.

Квантовия супер компютър на Гугъл

Гугъл анонсира квантовото превъзходство на квантовия си компютър, който успява да реши за малко над 3 минути задача, която би отнела на традиционен суперкомпютър около 10 000 години. Това постижение е забележимо, но е съпътствано от значителни трудности – дори най-малките промени в средата водят до грешки в квантовите изчисления.

Ноември

Voyager 2

Космическият апарат Voyager 2 достигна междузвездното пространство отвъд Слънчевата система. Voyager 1 достигна до там през 2012 г.

Декември

Нова фундаментална сила

През 2015, екип от  ЦЕРН забелязва аномалия в процес на ядрено преобразуване, което може да се обясни с нова, неизвестна частица. Това ражда теорията, че тази частица, наречена X17 може да бъде доказателство за нова фундаментална сила, в допълнение към четирите основни – електромагнетизъм, гравитация, силни и слаби ядрени сили.

В края на 2019 г., наблюдението е повторено в Унгария, при преобразуване на ядрото на изотопа берилий 8. При този преход се излъчва високо енергиен фотон, който се превръща в електрон и позитрон. При изследването се оказва, че има излъчени по-голям брой двойки електрон-позитрон, чийто произход теоретично може да се обясни с частицата Х17 и наличието на нова, пета фундаментална сила.

Сподели

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме