НАСА изпраща астронавти в космоса от далечната 1961 г. насам, а от 1965 г. тези астронавти излизат извън сравнително безопасната черупка на космическия си кораб. Те се носят наоколо, тестват, поправят, обхождат различни съоръжения в космоса – космически кораби, совалки, Хъбъл, Международната космическа станция…, или пък ходят по повърхността на Луната. Виждали сме десетки изображения на скафандрите им, в типичния им бял цвят.
Но може би космическата мода можеше да има и друг път. В изминалите десетилетия, различни инженери и в НАСА и в други организации са мечтали, проектирали или конструирали различни, дори необичайни по дизайн скафандри. Някои от тях практични, други определено можем да наречем странни.
(Заглавното изображение част от снимките на Alien Covenant с Шарлиз Терон. Такъв скафандър не съществува в действителност, и снимката служи само за красота)
Ето част от тях
Republic Aviation изобретяват това странно приспособление, с цел да бъде използвано на Луната. Реално, този скафандър е …леко по-различен от скафандрите от мисията Аполо.
Дизайнът на скафандъра представлява твърда черупка, наподобяваща варел, на която в долната част са заварени три крака. Тяхната цел е астронавтът да клекне и скафандърът да се опре на тях- След това, астронавтът може да седне на специална седалка вътре за почивка. В него има достатъчно място човек да се храни. Скафандърът обслужва цялата жизнена дейност на астронавта.
Grumman
През 1962 г. Deke Slayton, астронавт от мисията Mercury 7, , изпробва този вариант на скафандър на Republic moon. Тази версия е проектирана да бъде свързана, с външно захранване, както и външно захранване с въздух, прикрепена към космическия кораб.
Litton RX 2
От 1963 г. НАСА разработва заедно с Litton Industries, скафандър, който е базиран на на проекти за вакуумна камера на Американските ВВС. Скафандърът е проектиран от Siegfried Hansen.
Apollo Prototype
При все наличието на доста странни дизайнерски решения, този прототип за мисията Аполо е едно от най-необичайните. Зрителното поле на астронавта е изключително тясно, с цел да се предпазват очите от Слънцето.
Manned Orbiting Lab
Докато НАСА се занимава с лунните мисии, американските ВВС паралелно разработват свой модел на космическа лаборатория. Целта им е да разберат условията, които биха съществували астронавтите в евентуална космическа станция. Тази лаборатория никога не става нещо повече от прототип, но като част от проекта е разработен скафандъра в дясно.
Серия AX
От 1966 г. до 1990-те години НАСА работи върху серия твърди скафандри, предназначени за по-голяма мобилност. Това е един от по-ранните модели от 1966 г., заедно с изобретателят Вик Викукал вътре.
AX-3
Трето поколение от серията, демонстриран отново от Вик Викукал през 1977 г. Скафандърът може да поддържа високо налагане и не налага астронавта да регулира собственото си налягане с дишане на кислород при обличане и сваляне ма скафандъра.
Съставен е изцяло от твърди части и колянови връзки, а големият му обем позволява повече мобилност на астронавта вътре в него.
AX-5
Скафандърът AX-5, подобно на останалите скафандри от серия AX е с твърда обвивка, но този път с по-голям обем.
Демонстриран е през 1988 г , разработка на НАСА.
Така скафандърът предлага повече свобода на астронавта в него, като осигурява свобода на движението 95% от тази, която астронавта би имал гол.
NASA Shuttle
Първите астронавти, летели на борда на совалка, реално летяха на машина, която беше изцяло нов тип, без да е базирана на някаква предишна версия. Затова от НАСА са били изключително предпазливи на тема безопасност и създават скафандри, които астронавтите трябва да носят на борда на совалките. Тяхната основна цел е в случай на авария със совалката, астронавтът да може да избяга от нея. (къде и как е отделна тема).
Скафандърът е базиран на екипировката, която носят пилотите от американските ВВС, и е проектирано да работи с изстрелваща се седалка, подобно на военните самолети. Скафандрите не са предназначени за работа в космоса, а по-скоро за инцидент по пътя към космоса, като спасят астронавта при изстрелването от совалката.
Constellation
През 2005 г. Джордж Буш представи програма Constellation – дръзка и смела програма за изследване на космоса, която трябва да изгради първите ракети и космически кораби с екипаж, след времето на Аполо. Програмата включва и мисии до Луната и Марс. Реално, администрацията на Обама премахна програмата, с изключение на Orion и Space Launch System. Все пак някои прототипи от програмата бяха тествани, включително скафандрите на снимката.
Z-1
Z-1 е предназначен да позволи на астронавтите да го обличат и събличат по-бързо, без някои проблеми с налягането, които съществуват при други скафандри. Скафандърът е проектиран от ILC Dover за далечни космически мисии на НАСА.
Z-2
Вариант на Z-1, направен от по-твърди материали. Първоначалните изпитвания във вакуумната камера ще се проведат през 2020 г.
BioSuit
Преди да стане заместник-администратор на НАСА, Дава Нюман става известен с дизайн на скафандър, наречен BioSuit. Дизайнът е вдъхновен от мускулите на врата на жирафите.
Произведен е от Massachusetts Institute of Technology
