Начало Астронавтика Хайде да тераформираме. На едро. Този път Юпитер

Хайде да тераформираме. На едро. Този път Юпитер

309
0
This full-disc image of Jupiter was taken on 21 April 2014 with Hubble's Wide Field Camera 3 (WFC3).

Сподели

Да тераформираме Юпитер? Тераформирането на газовия гигант изглежда непосилно. Дори невъзможно. На неговата повърхност пък това би било чиста лудост. Юпитер е напълно негостоприемен за живота такъв, какъвто го познаваме.

Даденостите

Юпитер е гигантска топка от водород и хелий, които под въздействието на огромната гравитация са компресирани до почти звездни температури и налягания. Това прави Юпитер може би най-лошият кандидат за тераформиране в Слънчевата система. Или почти най-лошият. В сравнение с него тераформирането на Венера изглежда като почивка в парна баня.

И все пак, Юпитер има нещо, с което можем да работим. Някъде под атмосферата на гиганта, под неговите септилиони тонове водород и газ (число с 25 нули отзад) всъщност има скалисто ядро. Масата на това ядро е все още неразрешена загадка, но различни компютърни модели я определят някъде между 7 до 45 пъти по-голяма от масата на Земята. Ядрото съдържа вода и други химикали, които биха били полезни за цивилизация като нашата.

Освен това, ядрото на Юпитер съдържа сходни елементи като тези във вътрешната структура на Земята. Това означава – централно ядро, съставено от желязо и никел, заобиколено от течен метал, който е заобиколен от скала.

Проблемът е, че за да достигнем това ядро трябва да премахнем около 95% от масата на планетата, всичките тези септилиони тонове водород и хелий, което е непосилна задача, на която търсим решение.

Юпитер е направен от гориво. Ако дадем пример – все едно да имаме резервоар с бензин и да се чудим дали има начин да се отървем от него. Ако претендираме да бъдем развита цивилизация, технологията на ядрения синтез би трябвало да е добре усвоена от нас. Предвид сегашния напредък, това е технология, която можем да имаме съвсем скоро, може би още утре, след година, може би дори след 30 години, но така или иначе сме изключително близо до нея.


Решенията

За да премахнем атмосферата от Юпитер има няколко варианта (след като сме усвоили технологията на термоядрен синтез). Можем да пуснем много космически кораби в атмосферата на Юпитер и те да изхвърлят водорода от облаците. Можем също да създадем дирижабли, които се задвижват от двигатели с ядрен синтез. Техните балони ще бъдат пълни с горещ водород, ще плуват в облаците в горните слоеве на атмосферата и ще използват техните двигатели за да изхвърлят водорода в космоса.

Voyager 1 at Jupiter – Red spot Image taken on March 5, 1979 This image was re-processed on November 6, 1998 and re-recorded to film on the MDA film recorder, MRPS ID# 93779, from which this file was scanned. Original vidicon image size is 800 lines with 800 pixels per line.

След някакъв неизвестен период от време можем да стигнем до скалистото ядро, оголено от неговия водород. Тогава следващото, което трябва да приложим е всичко това, което е нужно за тераформиране на скалиста планета, за да бъде превърнато то в обитаем свят.

Разбира се, това ще бъде свят с много по-голяма гравитация от земната, но никой не е казал, че тераформирането трябва да превърне дадена планета в точно копие на Земята. Или че индивидите, които биха я населявали трябва да са идентични с нас.

Има и друг вариант.

Ами ако преместим Юпитер малко по-близо до Слънцето?

В книгата си Свят извън времето, Лари Нивен разглежда идея, в която с нещо като запалена свещ изместваме газови гиганти в различни орбити. За целта е нужно да бъде построена космическа станция с термоядрени двигатели и форма на гигантска свещ. Единият край се потапя надолу в горните слоеве на атмосферата, където изсмуква водород. Другият край е навън, в космоса. Двигателите в двата края започват да работят – единият пази станцията от падане върху планетата, другият край натиска  цялата планета, като я избутва насам-натам из Слънчевата система.

Резултат с изображение за jupiter galilean moons

Така, вместо да тераформираме Юпитер, можем просто да го избутаме по-близо до Слънцето. Така неговите ледени луни ще започнат да се затоплят и да станат обитаеми.

Разбира се, тераформирането на Юпитер на този етап може да бъде единствено мисловно упражнение по темата и твърде далеч от всякаква реалност или инженерен подход. Тук не се описват всичките минуси, трудности и недостатъци на такова начинание, защото те са твърде много и изброяването им няма полезна стойност. А човешкото въображение трябва да се тренира.

Сподели

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме