Венера, разбира се!
Венера има разкошна атмосфера – 90 пъти по-плътна от земната, средната й температура е достатъчна, за да стопи олово, а въздухът е жизнерадостна комбинация от въглероден диоксид и сярна киселина. Истинска мечтана дестинация.
Сестринската планета
И все пак – нека започнем от там. В миналото, Венера е наричана планета сестра. Има сходен размер със Земята, сходна маса, съответно и сходна гравитация. Планетите имат и сходен състав, а Венера обикаля около Слънцето в златната среда, в която животът е възможен. И все пак, животът там, такъв, какъвто го познаваме е невъзможен.
През миналия век, Венера е основният кандидат за тераформиране в мечтите на човечеството, като дава съдържание както на научни изследвания, така и на научната фантастика. Страстите донякъде са охладени от началото на космическата ни ера и опознаването на планетата.
Венера в литературните мечти
И все пак, произведения от 20-ти век, като Първите и последните хора, на Олаф Стейпълтън, или пък Големият дъжд на Пол Андерсън, засягаща темата за планетарно инженерство и тераформиране на Венера. Дейвид Нордли дава предложението да се ускори въртенето на Венера така, че един ден да отговаря на 30 земни дни, чрез извличане на голяма част от атмосферата, а в 2312 на Ким Стенли Робинсън има различни предложения, от глобално охлаждане, до намаляване на нивата на въглероден диоксид, при това обосновани научно.
А сега сериозно. И научно. Как да тераформираме Венера?
Атмосферата
Първият метод за тераформиране на Венера е направен в далечната вече 1961 г., от Карл Сейгън. В неговия материал, озаглавен Планетата Венера той предлага използването на генетично модифицирани бактерии, които да трансформират въглерода в атмосферата в органични молекули. За съжаление, това предложение е непрактично поради последвалото откриване на сярна киселина в атмосферата на Венера, както и заради въздействието на слънчевия вятър.
Друга идея, дело на Марк Бълок и Дейвид Гринсун от Колорадския университет, която те разработват в статия, наречена Стабилността на климата на Венера е, планетата да се бомбардира с магнезий и калций, които би следвало да се съединят с въглерода под формата на калциев и магнезиев карбонат. Предимството тук, е че ресурсите са налични на самата Венера. Недостатъците – че ефектът би бил частичен според самото изследване.
В своето проучване от 1991 г., наречено “Да тераформираме Венера бързо”, британският учен Пол Бърч предлага бомбардиране на атмосферата на Венера с водород. Получената реакция би произвела графит и вода. Водата ще падне на повърхността и ще образува океани, съставляващи около 80% от повърхността на планетата. Тъй като количеството водород, необходимо за тази цел е значително, то би трябвало да се добие от ледовете на някой от газовите гиганти или техните луни. Останалата атмосфера ще бъде с налягане около 3 бара при повърхността, и ще се състои основно от азот, който може да се абсорбира частично от океаните и така да се намали още налягането.
Всъщност, идеите на Пол Бърч включват и доста по-мащабни прояви, като отклоним например Енцелад (или някоя от сходните с него луни) от орбитата му и да го разбием във Венера.
Планетарната сянка
Една от другите идеи на Бърч е да се използва слънчев сенник, разположен в точката на Лагранж на Венера. Подобна идея е разработвана и от други учени, включваща серия от много космически кораби. Разположен сенник в точката на Лагранж би спрял и слънчевият вятър, което ще намали радиацията, на която е изложена планетата, а това би втечнило, или дори замразило въглеродния диоксид в планетата, и отделянето му на повърхността.
В друг вариант, тези сенници могат да бъдат поставени в атмосферата, под формата на светлоотразителни балони или листове. Атмосферата на Венера е достатъчно гъста и такива устройства лесно биха се носили над нея.
Тази идея от своя страна намира развитие в изграждането на цели градове над облаците на Венера, които освен бидейки дом на тамошните първи заселници – тераформисти, могат да действат и като слънчев щит.
Да завъртим планетата бързо
Скоростта на въртене на Венера също е сериозен проблем – тя е едва 243 наши дни, за едно завъртане около оста. Това е и най-бавно въртящата се около оста си планета в Слънчевата система. И допринася за ужасно дълги дни и нощи – огромна пречка при приспособяването на познатите ни животински и растителни видове. Това е и причина за твърде слабото магнитно поле на планетата.
Тук отново идват идеите на Пол Бърч, който предлага чрез система от орбитални огледала да се симулира 24 часов светлинен цикъл.
Предполага се също, че въртенето на Венера може да се ускори, като планетата бъде ударена с тела, с диаметър над 100 километра. Такива удари биха издухали в космическото пространство и значителна част от нейната атмосфера.
И все пак -дали Венера е подходящия кандидат?
Ползи
Една от основните причини за колонизиране на планета, и Венера в частност е идеята за заселване на човека и създаването на втори, резервен дом. Нашият избор не е много широк – Марс, Луната, Венера и няколко луни. Венера определено има своите предимства – сходна е по размер, маса и състав със Земята. Има сходна гравитация – 90% от земната. Това би довело до много по-малък риск от развитие на здравословни проблеми, които са резултат от времето, прекарано в ниска или нулева гравитация, като остеопороза и деградация на мускулите.
Близостта на Венера до Земята също е голямо предимство. Нещо повече, при сегашните технологии, прозорец за изстрелване към Венера се появява на всеки 584 дни, в сравнение с Марс, където прозорецът е на всеки 780 дни. Времето за полет също би било по-малко – най-късият възможен маршрут до Венера е 40 млн. километра, докато до Марс е 55 млн. км.
Друга полза е натрупването на знания с внушителния парников ефект на Венера, причинил екстремните атмосферни условия там. В това разкошно опитно поле можем да тестваме всевъзможни мерки за тяхната ефективност, а после да знаем как да ги приложим тук при нужда, заради повишените нива на въглероден диоксид тук, и очакваното завишаване до 2100 г.
И накрая, но не по важност – Венера, бидейки толкова сходна със Земята, вероятно разполага с огромни залежи на природни ресурси, които са ни нужни тук.
Трудностите
При все приликите между планетите – сестри, има и значителни разлики между тях – температурата, налягането на атмосферата. Нуждата от огромни количества и енергия, които на свой ред задават нуждата от инфраструктура, която би била скъпа, трудна, а може би и невъзможна за изграждане, независимо дали ще покриваме планетата с отражателни балони, сенник в точката на Лагранж, или ще я бомбардираме с ледени тела от външната част на Слънчевата ни система.
И все пак, потенциалните ползи от тераформирането на Венера са ясни. Втори дом, нови ресурси, нови технологии, урок за собствения ни дом. Много препятствия и проблеми трябва да бъдат преодолени – транспорт, логистика, нови космически кораби, огромно финансиране и ангажимент на много поколения едно след друго.
Това не е задача за краткосрочен план. И въпреки това, идеята Венера да стане приемливо красива сестра на Земята – с океани, обработваема земя, тревички, дръвчета и дива природа, нормално съществуващо население там, изглежда поне като добра цел.